Monday, March 16, 2009

Високите бонуси на мениджърите в АИГ и другите големи корпорации по време на криза

Преди около месец се вдигна много шум като се разбра какви бонуси са обещани и раздадени на спецовете в Мерил Линч - банката, която Bank Of America спаси от удавяне.

Днес пък се вдигна шум по подобен повод от AIG, спасената от щатското правителство мулти-мега застраховетална компания.

Президентът Обама обяви, че ще направи всичко възможно да се спре плащането на тези премии в АИГ, в момента контролирана от правилтеството представляващо американския народ.

Аз лично не мисля, че това ще се случи.

И като американски гражданин не съм сигурен дали трябва да се случи.

Въпросът е много по-сложен отколкото изглежда на пръв поглед.

Тъй като нямам възможност за по-дълъг анализ ще обърна внимание само на няколко по-важни момента за размисъл:

1) По въпроса трябвало ли е да бъде спасена AIG

Компания от такъв ранг е не просто елемент на бизнеса.
Тя е тясно обвързана с националната политика.

Една от многото облагодетелствани страни от спасяването на AIG е френската Сосиете Женерал, получила дължима застраховка от около 11 млрд. (възможно за собствения си голям провал на борсата благодарение на един-единствен брокер).
Дойче Банк пък е получил 5 млрд.
Сумите са достатъчно големи и списъкът е достатъчно дълъг.

Правителството на САЩ със сигурност е било под сериозен международен натиск AIG да не бъде оставена да фалира.

Дали САЩ са успели да използват ситуацията за да извлекат облаги или пък ще плащат заемите с лихвите остава да се види.

Това по въпроса за това трябвало ли е да бъде оставена да фалира или не.

2) За бонусите на служителите:

Световна фирма се управлява от и използва кадри на световно ниво.

Това ще рече високообразовани , с огромни контакти (възпитаници на Харвард, Оксфорд, Кеймбридж, МИТ и т.н.).

Голяма част от стойността на тези кадри е връзката им с други такива. Те са не просто г-н или г-жа Х които могат да вършат нещо добре, те са хора, които имат контактите да направят нещо изобщо възможно. Човек, който с един-два телефона може да осигури на фирмата краткосрочен заем или да купи цял отдел висококвалифицирани работници - това не е нещо, което се учи в училище и се подменя ей-така.

Глад за такива хора има винаги и навсякъде.

Независимо дали на нас ни харесва или не условието за функционирането им е да са в това, което ние наричаме лукс.

Колкото и прекрасно и разумно да звучи всичко друго, да се изолират от типичните за средата им условия тези хора ще доведе не само до скорпостижното им напускане от AIG, а и до създаване на негативен имидж на фирмата в средите им.

Което пък ще доведе до възможно най-скъпата форма на фалит, която пак ще се плати от данъкоплатеца (освен другите големи банки, разбира се).

Написаното може да не се хареса на мнозина и аз ще съм първият, който ще се съгласи, че не е цялата истина, но със сигурност е истина.

И Обама най-вероятно е казал това, което е трябвало да каже, а именно - че ще опита да спре плащането на въпросните бонуси. Същото, което впрочем каза навремето и Кенет Люис, шефа на Bank Of America след като в пресата се изнесе за големите бонуси за кадрите в погълнатата Мерил Линч.

За какво му е на Обама AIG в която няма кадри, способни да й задържат големите клиенти, да не говорим пък да доведат нови?!

Аз лично се надявам, че ако не той лично, то икономическият му екип със сигурност е наясно с всичко това, така че онези хора там ще си получат премиите, с шум или без шум.

А дали всичко това е правилно е съвсем друг въпрос.

Не зная отговорът, но подозирам, че също няма да се хареса на мнозина.